Дванадесет отдавна удари,
градът е заспал.
Няма ги бързащите трамваи.
В леглото всеки до любимия е заспал.

А АЗ кого да прегърна?
На кого да разчитам?
С кого да споделя радост и мъка,
като си тръгна намусен, студен.. !

Животът превърна в драма,
в болка и мъка безкрайна!