Помня е още малката стая, две легла и бюфет. В нея аз се простих с младостта си, а той се увери най-накрая в мойта любов. Аз станах за него "мойто " момиче,
започна сърцето му да тупти в луд копнеж, но аз не повярвах. За мен бе настъпил краят на света. Помня раздялата след няколко срещи, преминали в плач. Сега го разбирам и дори се коря, но тогава бях все още дете. Вървях сама по моста и вече мечтаех за смърта.После се опомних и с гордо вдигната глава се опитах да го забравя, но когато
прозорецът звънна от камъчето в ноща,разбрах досега  съм в заблуда голяма била.Не можах да го забравя и с времето  всичко си дойде на мястото. Дочаках го и от казармата,
тогава за радост или беда се появи и тя  нашата малка дъщеря. Бързо се примери с женитбата, а аз не исках с нищо да го принуждавам, дори ми беше все едно. Исках само детето си.Не ме беше срам от никой и за нищо сторено от мен.На всяка цена щях да го родя. Дойде и вечерта , когато той ме повика и сложи на пръста халка. В този миг не повярвах, дори изпитах ужас, хвана ме страх. От утре не ще бъда свободна, а вече семейна жена. Помня как ме погледна. В очите ти имаше жар и аз ти повярвах. Поехме при нашите да ми искаш "ръка". Горката ми майка, какво изживя когато чу от устата ти, че ме искаш за своя законна жена? Само простена " ами, време е...."Баща ми те посрещна  и нагости,а след туй стана весело . С приятелите от детските дни посрещнахме първи петли.Така започна нашия съвместен живот.Днес гледам нашите 2 деца и се моля дано да имат щастие в любовта, дано!!!