От 2 месеца съм без работа. Напусках десетки   молби за кандидатстване . Как никой  не се обади за толкова време ! Имам икон образование, стаж 28 год като касиер, не съм първа младост , но пред мен са още  поне 15 год до пенсия. Какво да правя дотогава?
Да стана домакиня/ не че не съм такава / или да живея от пенсията на майка ми.
Аз съм здрава 48 год жена,  в разцвета на силите си и не желая да  разчитам на съпруга си и децата. Искам да работя. Не избирам  професиите, не държа на образованието си,
но все пак се притеснявам  дали  ще се справя със съвсем нова  по характер работа.
Така неусетно се изнизаха дните и какво ми се случва в момента?Съгласих се да започна  на едно място. Започнах да подготвям документите и в това време ми се обаждат за интервю от още 2 места .Работата е по-хубава, близо до нас и в екип от млади хора.Какво да реша? Възпитана съм да бъда коректна към хората и се чуствам неудобно. Как да се обадя и да кажа, че се отказвам ?Предстои ми още една безсънна нощ!!!