Родината е родното място, семейството, близките и приятелите ни.Тя е родната стряха, в която се завръщаме след години изгнание по чужди места..За нея  всеки е готов да пролее кръвта си. , за  да защити свободата й. България е нашата  родна страна. По-хубава от нея няма на земята ! Красива е със свойте планини, реки и езера.
Омагьосва със прекрасната си зеленина, със синьото море и снежни върхове през различните сезони. Българският народ е много изстрадал, но героичен и трудолюбив .
Българският дух е несломим. Не случайно сме дали на другите народи и език.Нашето слово е богато и чуствено.имаме толкова красиви стихове,а народните ни песни и танци са вълшебни. Нима има сърце, което да не заиграй при  звука на ръченицата, да не се разплаче от  родопските и македонски песни ? Има още столетници, които помнят онези времена на комити и войни. Моят баща беше един от защитниците на България, пролял кръвта си край Драва. Още помня разказите му за войната, за избухналия снаряд, който го ранява и 2 месеца никой не знае от семейството  ни жив ли е или мъртъв. Представям си го на коня-горд и величествен българин, осемнадесет годишен
юноша, който вместо любовта се среща очи в очи със смърта. На него приличам и аз. Мога да играя  с часове всякакви хора, да танцувам и обичам всичко българско и родно.
Както вижате обичам и да пописвам.Това е моето хоби. Пред белия лист разкривам своите най-тайни мисли , своите страхове и радости. Благодаря на братята Кирил и Методи, че създадоха нашата красива азбука. На нея аз изписвам своите стихове, красотите на земята родна  описвам   с часове и се моля - нека да пребъде  още векове наред.  Гостоприемни, сърдечни и добри  сме , но патим си  за това , Не можем управниците си да изберем, за да живеем  щастливо и свободно. България е моята  стряха, пред нея скланям глава  и моля бога за по-добри времена  за нашите деца и внуци  ...!!!!