Затварям очи
 и те виждам-
на Балканите гордо стоиш,
малка, невзрачна, красива,
ярко блестиш с Дунав, Рила,Пирина.
В сърцето гориш
с най-святото име България!
Затърсих те в спомени мили,
открих майка, родина, любима.
Затъгувах за обширните равни поля,
 за родната Тракия.
Няма по-вкусни на света
от нейните праскови, череши  и дюли.
Затъгувах за малкото Черно море,
океанът пред прозореца синее,
но Черното е моето детство.
Заключих те в сънища.
Затворих те в книга
със златни български слова,
да ме топли,
да ме милва "у дома"-
в американската ни къща!