Едно  момиче мракът нарисува.
Целуна вятърът студените уста.
Развя коси в здрача,
полетя към моята съдба.
Очаквах го .  Дойде.
С отворени очи развърза самотата.
С панделката сплете възел в душата.
Чуствата-   луната ярка слуша в захлас,
сватбен марш припява съсъ силен глас.
Хайде да те водя в нас!