Изтъкана от пухкава прежда.
Обвита в копринена мекота.
Пристига , когато жадуваш за
топла прегръдка и глътка вода-
чиста и искрена до тебе застава.
Не иска , а само раздава,
забравя, че и тя е жена.
Смехът й отваря  тежки врати,
ръката -бурени вади,
в жарава боса нагазва и
не издава и звук.
Готова е да се жертва щом настъпи денят.
Тя е майка свещена.
Ще разбереш някой ден-щом поемеш
в ръцете  съдбата на  свойто дете!!