Понякога сме прекалено близо
един до друг.
Понякога, като при отлив-
оголваме пространства
непрестъпни помежду ни.
Понякога без думи се разбираме.
Понякога на два езика чужди
разговаряме и думите сред
концентрични кръгове
потъват в бездънната вода на
неразбиране и отчужденост.
Понякога една и съща музика лщбима
с едни и същи сетива поглъщаме,
а тръгваме в различни две посоки.
Понякога сме птици закръжили
над гладката повърхност на морето
и гоним своите безплътни сенки.
Друг път- ни сенки, ни птици
кръжат в простора.
Понякога си казваме обичам те,
а липсва в думите увереност,
липсва страст, липсва огънчето дето
шегата на мига превръща в драма-
голямата и сериозна драма наречна ЛЮБОВ!