Тихо е в родния дом.
Вехто палто, бастун,
прашен пожълтял портрет,
с напет господин,
а в сълзите - татко се връща.

Прегръща ме с обич голяма,
прокарва ръка по челото.
В селото няма по-гореща от дланта му!
Свличам се в спомени,
тичам, говоря и не искам да пусна
тази обич огромна.

Не искам да съм сираче,
паяче в тишината,
скрежа пазя в косите-
от дъха му, босите стъпки на прага
искам да ме събуждат!

Не искам, но ръката на внука
прекъсна мечтата....
Трябва да го науча кат тате
да обича -хората, животните и земята!