Прощавам на сърцето ти,
че не ме обича!
Все на другиго се врича!

Прощавам на устата ти,
че ме лъже.
Мили думи все изрича,
а венча ме със самота.
С нея си говоря!

Прощавам на очите ти,
че ме гледат,
а пък други виждат
и сънуват!

Прощавам на ръцете ти,
че лъжовно галят
и не топлят!
на себе си прощавам,
че го зная, а след тебе тичам!

Сърцето как да обуздая,
не ме слуша!!!