Самота изпълва мрака,
скърца празното легло,
стене душата,
обвита в тегло.

Искам всичко да върна-
дните, чуствата, теб-
да погаля отново косите,
да рисувам с устни -
нежни цветове.


Да ме стоплиш-
ти го умееш,
опора да ми дадеш,
запуши им устните-
да не ни винят!

Без теб не мога!
Докога ще кървя?