Снощи сняг е навалял.
някой на моя праг е спрял,
колебал се и не се решил-
топлина и обич да подири.

Постоял е миг един,
фас захвърлил недопушен
и замислен тръгнал.
Кой ли бил е този късен гост?
Знам отговора- ти си!

Помниш нашата сръдня,
но не можеш устоя-
на огъня горящ, на чуствата
в сърцето не можеш сложи край!


Ти ще дойдеш,
броя минутите и часовете,
зова те-чуй ме!
Ще те приема и простя!!!