Животът е планина,
трябва да се изкачи,
/за да видим какво има зад нея/.
Висока е и стръмна,
по урвите боли.
Пътят  - труден,
камъни, лавини,
върхът  - далеч,
вечен мираж.
Плъзга се залезът
по стръмния склон.
Ние полягаме, слагаме
отпечаък в черната пръст,
на половината път.
Победител е някой друг!!

Плъзга се залезът
по стръмния склон.
Ние полягаме, слагаме
отпечатък в черната пръст,
на половината път.
Победител е някой друг!!

Хареса ми този залез по склона...А пътят винаги ще ни изглежда наполовина извървян - колко точно! Поздрави!

Благодаря! В живота пътя е къс, не стига за толкова много неща- да обичаме, да се радваме, да помагаме!