Постинг
28.03.2015 18:14 -
Носталгия
Носталгия мъчи сърцата,
скърца тихо в нощта,
като праг на изоставена къща,
като плач на деца.
Носталгия стяга гърлата,
бяга по родни поля,
къпе се в лъчите на слънцето,
крие се в зрънце свобода.
Ще мине, когато краката
стъпят на родна зема,
когато мама прегърне
остарелите свои чеда!
Ще бъде спомен,
ще бъда звън.
Ще ни напомня,
че извън България
за нас няма спокоен сън!!
скърца тихо в нощта,
като праг на изоставена къща,
като плач на деца.
Носталгия стяга гърлата,
бяга по родни поля,
къпе се в лъчите на слънцето,
крие се в зрънце свобода.
Ще мине, когато краката
стъпят на родна зема,
когато мама прегърне
остарелите свои чеда!
Ще бъде спомен,
ще бъда звън.
Ще ни напомня,
че извън България
за нас няма спокоен сън!!
Вълнообразно
Има ли българско сърце, което да не се е свивало с болка от подобни мисли и констатации...
- да прекрачиш скърцащия в самота роден праг;
- да прегърнеш остарелите свои близки;
- да осъзнаеш, че няма сън, няма спокойствие - вън от родината.
Тъжни констатации на българско сърце далече от родината...носталгия! Но..всичко си има край - и всяко зло за добро, нали? Чудесни български поговорки - и винаги верни! Поздрави!
цитирай- да прекрачиш скърцащия в самота роден праг;
- да прегърнеш остарелите свои близки;
- да осъзнаеш, че няма сън, няма спокойствие - вън от родината.
Тъжни констатации на българско сърце далече от родината...носталгия! Но..всичко си има край - и всяко зло за добро, нали? Чудесни български поговорки - и винаги верни! Поздрави!
Така е! Носталгия по родния край и близките хора- изяжда ни!
цитирай