В стаята тишина-
маса, стол, две стари легла,
припомнят греха., плача
и две отчуждени сърца.
ТИ си тръгна, не викнах,
не изтичах..!
Остана ми болката.
Часът е два, а аз плача ли, плача.
Времето ме разбра. Заваля.
Облак с облак се прощава.
Дали има тъга и в твоята душа?
На улицата спря кола,
чу се смях и целувка. Завидях.
Ние как ще се срещнем след дни,
като непознати, след толкова
обич и топлина, как ще се разминем!!!
Нима било е лъжа?
Ще полудея от мисли!
Нека съдбата реши и отсъди-
ще бъдем ли аз и ти!!!