Вие се на тънки струйки-
в къщи се прибира.
Небето в сини кройки
от дим агонизира.

Допира с устни
облаче небрежно,
нежно сълзите изтрива.
Люти от грижи.
Пушек вий се.

Унижи се, снижи се,
ниско се стеле.
Леле, че поразия-
илюзията свърши!

Клечка кибрит и
всеки поема по свои пътеки.
Всеки нехае, а чистотата 
на детето така крещящо ридае!!!