Една сълза-
прашинка болка,
по скулите пълзи.
Изтрий я с устни.
Вкусът солен остава спомен.
Тръгвай!

Не се обръщай.
"Сбогом"- мълвя,
а искам да те върна.
Случайна среща след години.
Дали ще ни боли?
Ръцете дали ще се докоснат мъртво,
сърцето няма ли да затупти?
Сълзата пак ще заблести в окото,
кротко ще те проследи.
Спомените ще наниже,
но дали ще сложи нявга кръст?