Покрити с девет листа-
наоколо блатисто.
Писта широка-
без деца,
егоист по душа
слуша тъмнината.
Идва ден и се плъзга
по ръба.
Изгубена нишка.
Тръгва по грешна следа.
Бледа сянка, а не орлица.
Боли от толкова грешки,
а подлецът я смуче ли, смуче!
Празно гърне,
обърнато на бунище,
 потъпкано огнище.
Къща не се върти с глупост!
Пуст и безличен живот,
циничен хлапак- родна кръв,
слага капак на миналото безгрижно.
Тъжно! Дано някой се поучи!!!