Завръщам се в празната стая.
Зная, че ще боли!
Таени чуства напират
през зазидани стени,
липсва ми мама !
Изпращам целувка на
портрета любим.
Паяци-спомени покриват праха.
Минавам с пръстче,
както в детските дни.
Късче от сърцето остава
да гори вместо свещ!
Цъфнал  люляк ми маха с ръка,
мъката ми изпива.
Спрелият облак излива с черпак своята сила.
Не, не е сълза!
Пълзяща сянка  на обич
пак ме обвива.
Искам в скута на мама
да заспя.
Бута вятърът
счупен клон-
стон и въздишка.
Нишка от моя живот,
все при теб ще се връщам,
мой роден дом- люлка обична!!!