Отключва всеки праг затворен.
Тихо стъпва - на пръсти.
Обвива крехките ни рамене
с поглед копринен и
всеки ден на бог се кръсти.

Не допуска враг злосторен
денят ни да трови.
Троши житейски окови,
тича и не спира-
тъгата обира.

В шепите й ясно слънце,
върху устните усмивка.
Почивка не знае,
за здравето си нехае.

Тежка завивка отмята,
от живота търси отплата.
Майчина обич-спасителен бряг,
само дума една и за нас
на всичко вече е готова.

Няма сън, няма нощ,
няма зима и лято,
сърцето в топлина облято-
най-сигурното ято-

никога не е късно да се върнеш!!