Докосаш ме нежно
Припомняш предишните дни.
Очите ми бяха пълноводни реки.
Наводниха живота ти,
обърна глава.
Време е нужно.
Не се прощават лесно лъжи.
Сега  ти тъжи.
Искам те. Чустваш го.
Изгарям в мечти.
Далечни спомени се завръщат
и шепнат  "пак ще боли!"
Сърцето не иска-
пропъжда  тези голи слова.
Това вече го преживя!
Дълги години топи
преспи навяна тъга!
Време е за изгряваща та дъга!!