Гръм и мълнии. Градушка.
Граби небето хорския труд.
Градините глави навеждат,
не могат да опазят чудния си плод.
Природата отвръща за сторения грях.
Палете и сечете!
Горите стенат, дочувайки
доволния ни смях .
Бяхме, но дали ще бъдем?
Границата тънка
реже някой с пълна газ.
Грешки, грешки!
Гримирани спокойно спим,
а ни очаква гробно, страшно
осъзнаване,
че природата е винаги над нас!!!!