Две разплакани очи.
Две съдби прекършени,
като млад филиз.
Остана недокоснат моминският чеиз.

Бели гълъби кръжащи
на черен кръстопът.
Две ръце махащи
за сбогом по път.

Отиде си любовта неизживяна.
Сведе виновно глава бръшляна,
покри следите от стъпките мили,
сякаш никога не са били.

Танцуват пеперуди лекокрили,
вместо сватбари нагиздени.
Мъката в душите си скрили,
въпросите в джоба пропъдени.
Надеждата отново осъдена.
Вятърът отново разсърден.