Ела, любов!
Ела в среднощен здрач.
Без покана. Скъсай обръча,
душата да не е рана.
Чака моминската риза разстлана-
напъпила цветна поляна-
за теб изтъкана.
Забравила майчини думи,
като суша уловила жадно вода
и пие ли, пие!
В безмълвие.
Ела , любов!
Бъди вдъхновение-
за нов живот, за изцеление!
Отмий този черен загар- минало,
да поемем с птиците на юг
и да извървим  спокойно дългия си път.
Ела, любов!