Две следи боси,
останали след твоя вик,,
с разпуснати от вятъра коси
танцуват, скрили в шепи звезден миг.

Две следи загубили посока,
въртят се в самота.
Стоят на ъгъла на блока
и питат всеки срещнат
"Къде отиде любовта?"

Високо горе вятърът замлъкна,
дочул тревожен звън.
Всяка обич се дели на хапки,
а спомените просто стават сън.