Защото много те обичам
все надничам в спомените,
ровя пепелта. Нямам срам- признавам.
Вечерта също търси утрото,
уморена протяга му ръка.


Защото много  те обичам
съм на стража и те пазя от света.
Нямам много , но в багажа
вечна снимка- ти и аз- сред цветя.

Трябва ли ни друго?
Едно късче небе,
четери стени и твойта топлина-
това ми стига.
Другото е суета!