Зимата се вихри с бяла рокля.
Вятърът свири в комина на воля.
Маха дървото голо,
чело безпомощно в снега привело.
                                                                                  


На село спокойствие и тишина.
Само снегорината мина.
След нея деца,
подкарват забравената стара шейна.

Слънцето подава лъчи.
Баира набързо изкачи.
Зайче в снега  подскочи
с провиснали дълги уши.


Мокри чорапи баба пак ще суши.
Недоволно ще ги гълчи.
С пръст виновните ще сочи.

Зима е. Нямат вина. Един път са деца!