Светлината те дразни,
присвиваш очи.
Главата не спира -  бучи.
Няма таксита празни.

Нощта беше миг-
облича пижама.
Беше сам. Нея е няма.
Преглъщаш сподавен вик.

Спомените се връщат,
масата- същата.
Наоколо се прегръщат,
любимата не се връща.
Сам си в празната къща!