Злата вещица яхна метлата. 
Зави над махалата, търси
подслон в нечий дом, 
Напътства я вятърът шепнешком. 

Киска се прескачайки дувара, 
сварила любовна отвара
цяла нощ кръжи без умора. 
Посяда до един на бара. 


Поглежда го крадешком-
от кой ли е дом? 
Жената в къщи го чака, 
а той все така- с чаша ракия в ръка. 

Дръпна го по мустака, 
смушка го в ребрата и
го закара до кревата. 
После чу се врява. 
Злата вещица изневерява. 

Да, има ги такива...и аз съм чувал:)
А жените никога не изневеряват, само мъжете и...вещиците:)

Злата вещица е самата прелюбодейка, без скруполи и срам!