Морето е странно, 
разбива вълните в скалистия бряг. 
Забързано към океана бяга
за капка любов желана. 

На пустия плаж-
развят от вятъра амбалаж, 
един фар-"вечен страж
и целуващ момиче младеж. 

Мечтите потънали в скреж, 
оживяват отново с копнеж
в сърцата им млади. 
На света чужди
чупят прегради, 
тръгват
да търсят любовния дъх
и свободния полъх. 

Много българи станаха гурбетчии от потребност към светлина, щастие и любов, сблъсквайки се с трудностите, или както ти си го казала хубаво:
"На света чужди
чупят прегради,
тръгват
да търсят любовния дъх
и свободния полъх.
Хубав ден, мила!
Литатру

Така е. Младите търсят пътя към щастието и светлината, а ние ги чакаме вкъщи

Тъжна е истината на изпращането. Поздрави от мен!!!

Поздрави!

Много вълнуващо,покъртително дори: точно така е било и ще бъде!