Две семейства, 
две дъщери разменени, 
като дребни монети и
сърца наранени. 
Грях без лихва. 
Живот рухнал в миг,
с болка почувстван. 
Сълзите не стигат, 
своето чедо прегръщаш, 
но нищо не чувстваш. 
Чуждото обичаш, 
род ното на теб прилича-
родител си биологичен. 
Толкова объркани съдби. 
Лица смесени, размити. 
Всичко по две-майки, бащи, братя. 
Богати, бедни обръча затягат.
Нямаш сили и бягаш. 
Хубава каша, вината не е ваша! 

Страхотно написано в невероятна тема,незасягана от никой поет досега!