Късно долетя моя обич, 
кацна на моето рамо, 
но аз вече нямам мечти. 
Живея самотно 
лишена от чувства. 
Не роня вече сълзи. 
От мене пази се. 
Обгарям и бягам 
далече, далече там
дето няма звезди. 
В пръста се зарявам,
остават дълбоки бразди. 
Не искам да падаш и ставаш 
от моите стрели. 
Да бяха годините спрели 
тогава, когато не знаех, 
че любовта тъй много боли! 

Чудесно е,много искрено и разчувстващо!