Обичам белите ти коси, мамо! 
Толкова бели, като навалелия сняг. 
Бяха дълги и гъсти, сега къси. 
Вина имам за тях. 
Първите, появили се
от тревоги, 
последните, изтъкани от староста. 
Скрити под черна забрадка, 
сълзите в нея втъка. 
Животът ти бе много мъка. 
Целувам с обич топлата ти ръка
и нещо ме хваща здраво з а гушата-
отлитащата в рая душа. 

Познати трепети - на обич и вина едновременно! Чудесно предадено, с тънка чувствителност и благородна душа! Поздрави, Василка!

Благодаря.