Мое любимо дете-
къс от сърцето, 
протягам ръце-двете, 
да погаля отново лицето. 
Няма те дълго. Дойде си. 
Пред мен стоиш просълзен, 
пораснал и близък, 
с въздишка дълбока-стон
мамо дочух. 
Болката отляво утихна. 
Най-после спря дс вали
и слънцето се усмихна. 
Празник е, 
щом те прегърнах!