Черни гарвани, 
в кръг събрани, 
върху угари неизорани, 
дебнат плячка. За храна. 
Гладни, гледат кръвожадно, 
потреперят с крила, 
а полето бяло,  ледно, 
без следа. 
Сняг дебел. Вали, не спира. 
Още трупа. 
Всеки в своята хралупа
хапва постна супа. 
Само Вълчо се разхожда,
важен в кожуха, 
но и него вятърът го сдуха! 

Гладни, гледат кръвожадно,
потреперят с крила,
а полето бяло, ледно,
без следа.
Сняг дебел. Вали, не спира.
Още трупа.

Поздрав!