Една стара жилетка 
от любимата бабина плетка, 
един ръждясал плуг на дядо, 
от епоха друга
ме посрещат след толкоз години
и разказват за техните младини, 
за чеиза надиплен в скрина. 
Неизползван. 
На фронта загинал синът.
Споменът ръждясва с пирона забит-
там, на малката бърчина. 
Под асмалъка, 
малка пейка с прогнила дъска. 
Ето, мама ме вика.
В скута й да скрия глава, 
да поплача на воля. 
Много дълго ме боля, 
но да забравя, 
не мога! 
Мой ред е сега. 
Деца трябва да тичат на двора.