Постинг
12.02.2017 14:47 -
Змия
Между тревата пълзи.
Съска с отровен език,
не думи, а вик!
Тишината срази.
Дълго на слънце седи.
Увита, на голия камък,
живота си някак реди
върху пясъчен замък.
Съжалих я, подадох ръка,
нали съм добра душа.
Захапа. злобно ботуша,
врътна глава и се
скри в първата. дупка.
Спасих се, но. си взех поука!
Съска с отровен език,
не думи, а вик!
Тишината срази.
Дълго на слънце седи.
Увита, на голия камък,
живота си някак реди
върху пясъчен замък.
Съжалих я, подадох ръка,
нали съм добра душа.
Захапа. злобно ботуша,
врътна глава и се
скри в първата. дупка.
Спасих се, но. си взех поука!
Вълнообразно
Няма коментари