Сприхав и кашлящ пролетен ден
сее зараза вглъбен.
Белите облаци със сини очи 
в небето за миг нареди и 
слънцето забули с мъгли. 
Взе мерки тактически 
и не чу молби старчески . 
Пак сняг заваля, 
а щъркелът долетя. 
Размахва безпомощно замръзнали криле
От проклетия студ ще умре. 
Намери го човек със сърце, 
в своя дом го прие. 
С какво да го храни-не знае, 
но обич му даде. 
Усмихна се небето  
Разтвори широко ръце
за щъркелът с оздравели криле.