Чичо Гошо слезе в избата.
Наля кана руйно вино.
" Гино"-викна на съпругата.
" Ела при мен на масата,
да си спомним младини.
Години време мина,
отгледахме с любов сина.
Вози се в лимузина,
пътува из чужбина,
забрави дома!
Вестта за женитбата му,
сеитба бе, нали-
по пощата пристигна!
Почуствахме тъга-
нима не сме родители-
дъгата цветна се разкъса,
мъчейки буцата да разкъса-
търкулна се бавно сълза!!!!
Ех, човешка съдба!